Червен пръстен (Blog challange #2) 18+

Сали беше типичен представител на малцинствата. Който го опознаеше, веднага би си помислил, че стереотипите са базирани на неговата особа. В последствие най-вероятно би съжалил, че изобщо го е срещал,  но всъщност той не беше зъл човек. Просто немотията беше твърде силен фактор в неговия живот, дори непреодолим, но пък не можеше да се оплаче, че съвсем няма късмет.

Сали от десетина години живееше в порутена къща в забутано село със семейството си. Къщата не беше негова разбира се, а на чичо му Дениз, който беше заможен, предприемчив и изпечен мошеник. За късмет на Сали, чичото нямаше други роднини пребиваващи в региона (кой в чужбина, кой в затвора) и така къщата стана неговият дом. Естествено, не живееше съвсем на аванта – наемът се изразяваше в участието му в епизодични среднощни “удари”.

Жена му беше хубавицата на гетото в покрайнините на близкия град. Запозна се с нея преди 7 години отновно на късмет. Сали попадна там, няколко дена след като от Общината бяха започнали да рушат “квартала”. Жена му Сайме тогава беше на 15 и с майка си бяха останали без покрив, след като тяхната барака беше от първите, които събориха. За момента бяха отседнали в роднини, които бяха от малцината със солидни постройки в района. Роднините пък се оказаха приятели на Дениз и се съгласиха да приютят Сали за няколко дена, докато трае серията от дребни удари, в които участваше за да си “плати” първия наем. В калабалъка Сали моментално хареса Сайме, а тя видя в него спасението да избяга от гетото. Така при взаимна изгода се оформи и бъдещото семейство.

След като Сайме забременя, Сали естествено реши да й предложи брак, но остана доста изненадан, когато тя му отказа с думите “Йок! Баба каза да се оженя само за този, който ми даде кърмъзъ торлак (червен пръстен)!”. Младежът беше поставен пред огромна дилема. Шашнат от глупавото поверие и поставен пред ултиматума на чичо си да няма извънбрачни деца в къщата му, успя само да каже “Ай сиктир, ма!” и отиде да се напие.

Пиенето се извършваше предимно в селската кръчма. Собственикът й се казваше Бай Иван – Циганина и беше единственият в селото, който не беше от малцинствата. Характерното за кръчмата беше, че предлага всякакъв вид алкохол (по думите на собственика й). На базата на този алкохол се беше утвърдила типичната социална среда и мястото се ползваше за всякакви културно-масови мероприятия и там дори бяха попадали чужденци. Бай Иван пък беше професионален барман, дълги години работил в елитна почивна станция на Партията в Дружба. Тази вечер в кръчмата му имаше сватба и Сали използва момента да се напие без пари.

Също така случайно в селото бяха дошли репортери от bTV да снимат автентична циганска сватба и те вече седят на масата за да се почерпят. Всеки поръчва различни видове алкохол. Бай Иван ходи до склада и се връща с бутилките. По едно време на журналистката й прави впечатление, че каквото поръчат им се носи, но повечето бутилки изглеждат някак подозрително.
– Бай Иване, к’во друго имаш за пиене?
– Е, к’вото кажеш ти го нося! – фука се Бай Иван.
– Уиски 15-годишно имаш ли?
Търчи Бай Иван и се връща с 1/2 бутилка 15 годишно уиски.
– Бай Иване, а Метакса 5 звезди?
Изчезва пак кръчмаря в склада и след малко се връща.
– Съжалявам, момиче, ама тези етикети съм ги свършил, дай нещо друго.

Сали през това време обикаля по масите, пие, играе, но мисълта за червения пръстен не го напуска. В един момент вижда пластмасова бутилка от Кока-Кола и го осенява велика идея. Изважда пластмасовия пръстен на капачката, хваща си шапката, скрива едно шише вино под блузата и с клатушкаща походка се запътва към вкъщи да прави ново предложение.

Сайме го посреща на вратата, а той ухилен до ушите вади пръстена, слага го в ръката й и изфъфля:
– Ади, ма, Сайме, ша ма зимаш ли, няма ли да ма зимаш?
Очарована от оригиналността и романтиката, Сайме решава, че и това ще свърши работа:
– Ща взема, бе, Сали, к’во да та прая…

__________

Години наред обаче Сайме продължава да си мечтае за истински пръстен и редовно го натяква на Сали. Дори няколко пъти като се ядоса, го заплашва, че или ще й вземе пръстен или ще вземе децата и ще ходи да живее при майка си. Сали от това не се притеснява, шибва й един шамар и й вика: “Каде ша ходиш, ма? Майка ти живее в другата стая!”

Една вечер Сали се заел да изпълнява съпружески задължения, като се възползва от това, че по-големите деца са с чичо му Дениз в града да се учат да крадат, а тъща му с бебето спят в другата стая. Сайме пък се възползва от факта, че се е разнежил и му казва:
– Айде, бе Сали! Излъга ма с таз пластмаса, ама кога ша изкараш някой лев истински да ми вземеш!
Сали както я е награбил, запушва й устата, сменя позата и я напъва отзад. Почва да мушка колкото може. След 5 минути свършва, става от леглото и грабва огледалото. Докато й се отпуши устата и Салито почнала да вика:
– К’во ма напрай, бе, Сали!
Сали грабнал огледалото от масата и й го сложил между краката:
– Ей ти на! Гледай! Червен пръстен!

Статията участва в състезанието BLOG CHALLANGE №2,
Ако ви е харесало (или не) ,  коментирайте, не се стеснявайте и за всеки случай гласувайте в svejo, все пак е състезание