Razmisli & Strasti

Resurected

Червен пръстен (Blog challange #2) 18+

11 Коментари

Сали беше типичен представител на малцинствата. Който го опознаеше, веднага би си помислил, че стереотипите са базирани на неговата особа. В последствие най-вероятно би съжалил, че изобщо го е срещал,  но всъщност той не беше зъл човек. Просто немотията беше твърде силен фактор в неговия живот, дори непреодолим, но пък не можеше да се оплаче, че съвсем няма късмет.

Сали от десетина години живееше в порутена къща в забутано село със семейството си. Къщата не беше негова разбира се, а на чичо му Дениз, който беше заможен, предприемчив и изпечен мошеник. За късмет на Сали, чичото нямаше други роднини пребиваващи в региона (кой в чужбина, кой в затвора) и така къщата стана неговият дом. Естествено, не живееше съвсем на аванта – наемът се изразяваше в участието му в епизодични среднощни „удари“.

Жена му беше хубавицата на гетото в покрайнините на близкия град. Запозна се с нея преди 7 години отновно на късмет. Сали попадна там, няколко дена след като от Общината бяха започнали да рушат „квартала“. Жена му Сайме тогава беше на 15 и с майка си бяха останали без покрив, след като тяхната барака беше от първите, които събориха. За момента бяха отседнали в роднини, които бяха от малцината със солидни постройки в района. Роднините пък се оказаха приятели на Дениз и се съгласиха да приютят Сали за няколко дена, докато трае серията от дребни удари, в които участваше за да си „плати“ първия наем. В калабалъка Сали моментално хареса Сайме, а тя видя в него спасението да избяга от гетото. Така при взаимна изгода се оформи и бъдещото семейство.

След като Сайме забременя, Сали естествено реши да й предложи брак, но остана доста изненадан, когато тя му отказа с думите „Йок! Баба каза да се оженя само за този, който ми даде кърмъзъ торлак (червен пръстен)!“. Младежът беше поставен пред огромна дилема. Шашнат от глупавото поверие и поставен пред ултиматума на чичо си да няма извънбрачни деца в къщата му, успя само да каже „Ай сиктир, ма!“ и отиде да се напие.

Пиенето се извършваше предимно в селската кръчма. Собственикът й се казваше Бай Иван – Циганина и беше единственият в селото, който не беше от малцинствата. Характерното за кръчмата беше, че предлага всякакъв вид алкохол (по думите на собственика й). На базата на този алкохол се беше утвърдила типичната социална среда и мястото се ползваше за всякакви културно-масови мероприятия и там дори бяха попадали чужденци. Бай Иван пък беше професионален барман, дълги години работил в елитна почивна станция на Партията в Дружба. Тази вечер в кръчмата му имаше сватба и Сали използва момента да се напие без пари.

Също така случайно в селото бяха дошли репортери от bTV да снимат автентична циганска сватба и те вече седят на масата за да се почерпят. Всеки поръчва различни видове алкохол. Бай Иван ходи до склада и се връща с бутилките. По едно време на журналистката й прави впечатление, че каквото поръчат им се носи, но повечето бутилки изглеждат някак подозрително.
– Бай Иване, к’во друго имаш за пиене?
– Е, к’вото кажеш ти го нося! – фука се Бай Иван.
– Уиски 15-годишно имаш ли?
Търчи Бай Иван и се връща с 1/2 бутилка 15 годишно уиски.
– Бай Иване, а Метакса 5 звезди?
Изчезва пак кръчмаря в склада и след малко се връща.
– Съжалявам, момиче, ама тези етикети съм ги свършил, дай нещо друго.

Сали през това време обикаля по масите, пие, играе, но мисълта за червения пръстен не го напуска. В един момент вижда пластмасова бутилка от Кока-Кола и го осенява велика идея. Изважда пластмасовия пръстен на капачката, хваща си шапката, скрива едно шише вино под блузата и с клатушкаща походка се запътва към вкъщи да прави ново предложение.

Сайме го посреща на вратата, а той ухилен до ушите вади пръстена, слага го в ръката й и изфъфля:
– Ади, ма, Сайме, ша ма зимаш ли, няма ли да ма зимаш?
Очарована от оригиналността и романтиката, Сайме решава, че и това ще свърши работа:
– Ща взема, бе, Сали, к’во да та прая…

__________

Години наред обаче Сайме продължава да си мечтае за истински пръстен и редовно го натяква на Сали. Дори няколко пъти като се ядоса, го заплашва, че или ще й вземе пръстен или ще вземе децата и ще ходи да живее при майка си. Сали от това не се притеснява, шибва й един шамар и й вика: „Каде ша ходиш, ма? Майка ти живее в другата стая!“

Една вечер Сали се заел да изпълнява съпружески задължения, като се възползва от това, че по-големите деца са с чичо му Дениз в града да се учат да крадат, а тъща му с бебето спят в другата стая. Сайме пък се възползва от факта, че се е разнежил и му казва:
– Айде, бе Сали! Излъга ма с таз пластмаса, ама кога ша изкараш някой лев истински да ми вземеш!
Сали както я е награбил, запушва й устата, сменя позата и я напъва отзад. Почва да мушка колкото може. След 5 минути свършва, става от леглото и грабва огледалото. Докато й се отпуши устата и Салито почнала да вика:
– К’во ма напрай, бе, Сали!
Сали грабнал огледалото от масата и й го сложил между краката:
– Ей ти на! Гледай! Червен пръстен!

Статията участва в състезанието BLOG CHALLANGE №2,
Ако ви е харесало (или не) ,  коментирайте, не се стеснявайте и за всеки случай гласувайте в svejo, все пак е състезание 🙂

Advertisements

Written by venimus

31 януари, 2010 at 03:25

Публикувано в 1

11 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Брутално яко 🙂 Ама къде ти е червената точка питам аз?

    Диана Кошеджийска

    31 януари, 2010 at 16:19

  2. 😀 май трябваше да сложа една малка 😉

    venimus

    31 януари, 2010 at 16:26

  3. Много добро, накара ме да забравя че ме боли зъб 🙂

    Само за самият начин по който си стигнал до точно тази идея, заслужаваш едно 10 коментара 🙂

    lopi

    31 януари, 2010 at 16:45

    • мерси, но гледам има тук таме и да не им харесва 😀

      venimus

      31 януари, 2010 at 16:49

  4. Оригинално, но много брутално. Направо разбиваш догмите! 🙂

    Майк Рам

    31 януари, 2010 at 21:34

  5. Няма да го определям като брутално, понеже си ми звучи съвсем натурално, въпреки че нямам особени познания върху циганската субкултура. Успех в Blog Challenge от мен!

    Иван

    1 февруари, 2010 at 10:32

  6. Дамм, трябва му червена точка на този разказ, освен червен пръстен в заглавието 🙂
    Не се е получило много добре, според мен – грубовато е някак си. Макар сюжетът да е битов (и може би близък до реалността), все пак читателите на блога едва ли са като героит в разказа.

    Юлиян

    1 февруари, 2010 at 20:06

  7. краят направо ме изненада.. 😕
    е, биваше ли така..?

    Лита

    2 февруари, 2010 at 02:44

  8. Твоето трябва да е „Червена точка“, а не „Червен пръстен“, хехе! 🙂
    Но е готино!
    Аз пък съм толкова нежно-лирична по темата: http://vasvalch.com/life-is-life/cherven-prysten/

    Василена Вълчанова

    2 февруари, 2010 at 09:37

  9. Ето я и моята защита на титлата: http://biservalov.net/private/red-ring/ 🙂

    Biser

    3 февруари, 2010 at 11:43


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: