Razmisli & Strasti

Resurected

Opera 10.5: Drop dead Firefox, the king is back!

2 Коментари

След като излезе 10.5, реших да започна една серия от статии, с които да развенчая някои от митовете за браузърите станали част от нашето ежедневие. Пък знам ли, може дори да ви накарам да минете към „врага“.

§I. Кой не знае Опера, кой не е чувал за него?

И все пак масово хората го смятат за треторазряден браузър за гийкове и други хора без нормален живот. Малко или много това се дължи на масовото промиване на мозъци за firefox и безпочвените слухове,  че не струва. В интерес на истината, хората, които съм срещал и плюят европейския браузър, всъщност масово са го виждали само като линк за даунлоуд или записан на безплатен диск към списанието. Малка част са го пробвали и са се отказали просто защото „не прилича на лисицата“.

Все още витаят и слухове, че „страниците не се отварят както трябва“. Наистина има и такива, но единствено по вина на създателите й. Аз като уеб девелопер смело мога да изтъкна, че някои сайтове не се виждат просто защото са написани неграмотно и са „кърпени“ за различните браузъри поотделно, лошото е че под различни се разбира IE и firefox (тук-таме safari). Кърпенето пък е нужно по простата причина, че браузърите си интерпретират по-засуканите части от кода на страницата както им кефне. До скоро писането на HTML+CSS се правеше да работи на IE после с малко бърникане на Firefox(Mozilla). В последствие популярността на лисицата доста набъбна (до към 15% ползваемост) и започна да се гърми под път и над път за края на Internet Explorer. На практика години след това IE още доминира сред потребителите, а на сцената се появиха Chrome и Safari 4 (парадоксално, но преди това най-ползваният браузър под OS X беше Internet Explorer за Mac). Та напоследък повечето уеб девелопери пишат сайтовете си за FF и ги донагласят за IE.

Очевидно в цялата тази ситуация, Опера бива пренебрегнат и въпреки, че енджинът му е признат за най-точно поддържащ стандартите на W3C, огромните разлики с интерпретацията на IE на CSS и HTML отказват повечето програмисти. Получава се порочен кръг. От една страна Опера е пренебрегван от потребителите, защото сайтовете „не работят“, от друга страна, програмистите не се съобразяват с него, защото потребителите му са малко, от трета страна се пропагандира как лисицата е най-доброто и как има повече потребители от Опера и ще смачка IE.

§II. Случайни размисли & факти

Опера:

Опера са европейски продукт (Норвегия) и е нормално в САЩ (меката на Интернет) да е труден за популяризация.

Опера не е за гийкове. Всъщност е ориентиран изключително към най-обикновения потребител.Опера е най-интуитивният (user-friendly) браузър и винаги е бил такъв. 99% от нещата, които може някой да ползва ги има вече вградени. И все пак, ако си гийк – персонализацията е отвъд всякакви граници. Постоянно се вкарват нови и нови гениални идеи за да се улесни потребителя, както и възможности да се променят и дори допрограмират всеки елемент в интерфейса на браузъра.

Опера са изобретили коцептуално (и въвели първи на практика) почти всички неща, с които се хвалят съвременните браузъри, някои от които дори твърдят, че са едва ли не единствените, които го имат. Прост пример: отворете сайта с екстрите на firefox (http://www.mozilla-europe.org/bg/firefox/features). С малки изключения, всичко от горе, до долу е заимствано от Опера (изключенията са от други браузъри).

Опера в момента е отново най-малкия, най-лекия и най-бързия от популярните браузъри.

Опера се ползва от около 3% от потребителите в световен мащаб (но 70% от интернет потребителите са от САЩ и те ползват Explorer). Разбито по области Опера има дял около 40% в Русия (повече от другите конкуренти), 20% в Китай, 10% в Европа, 20% в България (о, да).

Opera Mini доминира с 35% потребители, следван от Opera Mobile с 25%. Разделям ги защото, са различни. Opera Mini е Java базирано приложение предназначено за по-обикновени телефони (и устройства), което не рендва страниците, а използва сървърите на Opera за да получи съдържанието, тези сървъри копресират съдържанието изчистват излишни неща и предоставят страницата готова-подредена. Opera Mobile е стандартно приложение за смартфони  във версии за Symbian и Windows Mobile, основната цел е да се покаже съдържанието на страницата както би изглеждала на настолния компютър. Досегашните версии не се справят добре с web 2.0 страници, но последните бета версии го правят перфектно. Сървърите за Opera Mini и самите Opera Mobile използват същия енджин като последната версия на десктоп Opera.

Opera Mini спечели наградата на потребителите на about.com. Opera Mobile е на второ място.

Opera спечели наградата на читателите на about.com за настолни браузъри.

Опера е доказано най-сигурният браузър. Минимален брой открити дупки в сигурността (средно около 1 на година, 0 критични за 9.х и 10.х)

Автоматичният ъпдейт на Опера се появи чак в 9-та версия, като липсата му беше един от основните критикувани недостатъци и макар и да работи отлично, прекалено е семпъл и не е това, което хората са свикнали да виждат в другите браузъри (типично за Опера).

Opera 10.0 беше изтеглена 10 милиона пъти първите 2 дена от обявяването му.

Опера дефакто поддържа плъгини. Реално това са плъгини за рендера и са по стандарта на Netscape, т.е. същите които ползва и Firefox. Такива плъгини са flash и windows media които са еднакви за 2-та браузъра.

Тъй като опера е достатъчно пълна с екстри, разработчиците й са решили да предоставят възможности за разширение под формата на уиджетс (от уеб джаджи). Това са малки приложения базирани на браузъра, но без възможност да се намесват в работата му. Другата форма за разширения е Unite (юнайт) приложения, това са уеб услуги (тип уеб сървър) които работят докато е пуснат браузъра. Чрез Opera Unite браузъра може да работи и като сървър, т.е. други браузъри могат да отварят и работят със споделеното от потребителя съдържание или друга стартирана от него уеб услуга.

Опера обявиха версия за iPhone, но най-вероятно няма да бъде пусната официално, заради политиката на Apple, да не сертифицира приложения, които дублират функционалността на техен софтуер (т.е. Safari в случая)

Firefox:

90% от firefox е писан на JavaScript

Firefox се пише основно от ентусиасти, за без пари. Според закона на джунглата е ясно колко се трудиш, когато не ти плащат.

За повечето потребителски екстри на firefox са му нужни разширения (плъгини), които се пишат от аматьори (отново безплатно). За едни и същи неща има по 10 различни плъгина и без препоръка или без да пробваш всички обикновено попадаш на бъгав боклук.

Плъгините не са оптимизирани за браузъра и допълнително го забавят или дори му пречат.

Всеки пългин си има собствен интерфейс и настройки, които рядко съвпадат с общоприетите. Някои са до такава степен сложни, че е нужно висше образование+2 годишна специализация за да се настроят.

Лисицата се ползва от около 20% от всички потребители по света, като надвишава 50% само при компютърните специалисти от Европа, а тази категория е най-вероятният източник на пропаганда и фанатизъм сред останалите нашенци. Масово срещано е „лисицата е най-доброто, защото един приятел, компютърен маниак ми каза“. Най-голям дял потребители има в Европа (около 40%).

Firebug е много удобен инструмент за уеб разработки.

Firefox за Mac е с различен (по-лош) енджин от Windows и Linux.

Мобилния Firefox (Frenec) се поддържа от ограничен брой устройства и далеч по-слаби възможности от конкуренцията.

Firefox в момента е най-бавният и тромав браузър след IE. Това важи дори за разработваната версия 3.7

Firefox на моменти дори изпреварва по брой дупки в сигурността  IE. Разбира се експлойт за IE при такова голямо потребление от нискоквалифицирани потребители е доста по-страшно.

Firefox се подновява не по-често от IE, но го прави, че потребителя да не пропусне да види, че има нещо ново.

Раздухваните статистики, колко пъти е изтеглен FF 3 се оказаха една голяма инсинуация, особено след като от Mozilla обявиха полугласно, че са броили всички тегления и ъпдейти от FF 1 насам, както и че не са следили колко са уникалните.

99% от Firefox потребителите минават на нова версия за около 6 месеца след появата й. За сравнение на IE потребителите им трябват над 6 години за да изоставят масово стара версия.

След появата на Chrome потребителите на FF намалят с всеки ден.

FF 3.6 не минава Acid 3

Safari

Енджинът на Safari – WebKit започва като дериват на енджина на Konqueror (KHTML),

Safari 2 не минава първи Acid2 теста. Опера гo изпреварва с една публична алфа версия. На практика Acid 2 се минава от Safari само с ръчно прекомпилиран WebKit с фиксове за acid2 (чийтърз!). Тези фиксове са включени, чак във версия 2.0.2 Все пак Apple успяват първи да обявят версия, която покрива теста.

Safari до появата на Chrome беше браузърът с най-бърз енджин, за сметка на това интерфейсът му е от най-тромавите.

Safari 4 е браузърът, който най-добре спазва уеб стандартите и фактът, че с него се съобразяват повечето девелопери, го прави нещо като еталон за това как трябва да изглежда страницата. Все пак за нормална работа дори Mac потребителите го избягват.

Apple нагло откраднаха гениалната иновация Speed Dial на Опера за новата си версия, като не пропуснаха да го направят по-засукан, по-тромав и да го напълнят по подразбиране със сайтове (които са си платили)

Chrome

Новият играч Chromium. Станал популярен, заради армията от потребители на Google, рекламната им машина, големият брой разработчици и стратегията за световно господство. Преди появата му, като част от маркетинговата стратегия, бяха полугласните слухове, че разработват невиждан браузър, като привидно се пазеше такава секретност, каквато подхожда на разработка на оръжие за масово изтребление.

Впечатляващото в браузъра при появата му беше бучнатите табове в заглавието на прозореца идея забелязана най-напред в изтекли концепции за бъдещия Firefox (който така и все още не е реализран).

Chrome има най-бързия JavaScript и DOM енджин, който е разработен специално за да се поддържат новите идеи на Google за уеб 3.0 приложения. Такова приложение е Google Wave, който се оказа прекалено тежък дори за Chrome – fail. Друго подобно приложение е базираната на браузъра операционна система на Google (друг fail)

Chrome е също дериват на KHTML (Konqueror)

Версиите на Chrome никнат като гъби. За 2 години стигнаха до Chrome 5.

§III. Войната на браузърите и миротворците

The Mona Lisa

Този тест е синтетичен (на личния ми компютър) и не отчита важни неща, като скорост на интерфейса и реакция на потребителските действия, както и използваните ресурси. Все пак тенденцията според моите наблюдения и тестове се запазва по същия начин. Като непосочените браузъри Safari и IE се класират съответно преди и след Firefox (Minefield е кодовото наименование на Firefox 3.7). И трите браузъра са тествани в стадий на разработка. Опера пуснаха стабилна версия, която почти не се различава от тестваната.

Собствени експерименти може да си правите със следните тестове:
1. Peacekeeper – тестерът от картинката. Правен е от разработчиците на 3dMark. Тества неща, които според Futuremark са близки до реалното използване от потребителя
http://clients.futuremark.com/peacekeeper/index.action

2. v8 тества скоростта на JavaScript, писано е от разработчици в Google и като цяло е насочен към тестване на различните версии на Chrome. За това не е учудващо, че другите браузъри изостават в точките.
http://v8.googlecode.com/svn/data/benchmarks/v5/run.html

3. SunSpider – един от най-популярните тестове на JavaScript, малко е неугледен и не е много ясен за начинаещи, все пак може пряко да сравнява два браузъра, като се копи-пастетне линка от другия тест в празното поле, което излиза най-накрая. При съпоставянето показва в прав текст, кой е с по-добър резултат.
http://www2.webkit.org/perf/sunspider-0.9/sunspider.html

(следва продължение и най-вероятно ъпдейт)

Advertisements

Written by venimus

3 март, 2010 at 02:55

Публикувано в 1, Хейт

2 Коментари

Subscribe to comments with RSS.

  1. Ревюто много ми хареса, доста детайлно и аргументирано, чак се замислих дали да не тествам Opera-та. Признавам си, питая немотивирана дълбока обич към Огнената лисица, предполагам по причини сходни с тези, които ме карат и да не изхвърлям един чифт износени стари кецове от гимназията :).
    Като уеб разработчик, бих казала, че „вържеш“ ли си HTML+CSS за Gecko-базиран браузър, няма опасност да се счупи под кой да е от останалите модерни, най-много да се наложи да се дооправи нещо за IE. Според мен това е логична причината да се оптимизират сайтовете първо за Мозила, а не заради нарасналата й популярност сред потребителите.

    sky_mender

    14 март, 2010 at 13:45

  2. Да.Опера е най – добрия браузър.
    Ползвам го от 5 години.

    alfredpacino

    10 декември, 2010 at 18:53


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: